Koledata.com
Най-Коледният сайт!
Главно Меню
За празниците
За символите
Реклами
Реклами
Забавления
Реклами
Забавления
За сайта
Реклами
Бъдни Вечер
За нас в нета
Бъдни вечер (24 декември наричана още Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня, Суха Коледа, Крачун и Неядка) е денят преди Рождество Христово. Дори самото название на Рождественската нощ - Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и
южните славяни. Денят завършва с празнична постна вечеря, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година, а в християнството - с раждането на Исус Христос. Кога точно е роден Иисус Христос не е известно, но през 6 век Църквата поставя празника на 25 декември, за да премахне почитането на персийското божество Митра, чието рождение се почита на същата дата. Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник.
Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се
сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя. По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти. Продължава >>
